Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2009 19:06 - Отворено писмо до България
Автор: ianiv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5501 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 31.05.2009 12:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Ще ми бъде трудно да пиша на всеки един Българин поотделно. Ще бъде трудно всеки, до който искам да стигне това писмо, да го прочете. Ще бъде невъзможно всеки, който го прочете, да ме разбере. Но е твърде вероятно този, който го разбере, да изпита чувството, че сам го е писал... Здравей, Българийо, Как си? Както винаги. Изнасилена. Поне прочете ли си днешния „Капитал”? Изгледа ли си задължителните черни новини? Обади ли се нервният ти стомах? Да ти кажа честно, аз мислех да пиша до г-н Президента на Републиката; щях да започна така: „Уважаеми г-н Президент, знам че България е парламентарна република и вашата роля е никаква в тази страна, но искам да пиша до конкретен човек, а не до отговорните за моето и на много други Българи тотално омерзение, защото отговорните са твърде много и са твърде изгнили, за да ме чуят ушите им. Г-н Президент, аз ни най-малко не поддържам политическата сила, която издигна Вашата кандидатура и благодарение на която Вие сега карате втория си мандат. Но като Президент на всички Българи, сега Вие сте мой президент и сте отговорен пред мен.”. Тук някъде, мила ми Българийо, се отказах, защото наистина осъзнах какво ще стане с моето писъмце. Някой треторазряден филолог в канцеларията на Президента ще отвори пощата, ще хвърли бърз поглед на това, ще натисне Риплай и ще напише: „Тенкс фор йор фийдбек. Йор ишуу хес бийн ескалейтед. Уи уил контакт ю ин дъ ниър (брайт!) фючър.” (или неговото съответствие на руски, турски или може би дори български език). Вечерта ще се прибере вкъщи и, сядайки на трапезата, ще сподели: „Малии, свако! Ако знайш кво писмо получи чичо Гьорги дньеска!!”. Ето така, мила ми Българийо, аз се отказах да пиша на това момче и реших да пиша на теб. Нека те сами си измислят други теми, с които да убиват неловкото мълчание той и отегчените от него роднини на вечеря... Все някъде се крие отровата, която скъсява живота на децата ти. Те очевидно са малки и глупави и не знаят какво да направят. А ти явно си една доста либерална майка, щом нехаеш. Но аз те обичам и вярвам, че няма да ми се разсърдиш, ако в това писмо те разкритикувам малко. Очевидно затваряш очите си за много от нещата, които твоите сополанковци вършат, позволи тук да ти посоча няколко oпорни точки, върху които ти сама довечера да поразсъждаваш. Дори не смятам, че е нужно да правя преглед на изминалите десет или двайсет години (какво са те за една страна на над 1300?); всяка седмица в теб се случват едни и същи неща. Преди два дни умряха 16 Българи. Умряха, защото ги помете автобус в неизправност. Имаш ли спомен за друго, подобно нещо? А знаеш ли какво ще се случи? Добре, ще ти кажа. Преди време един авторбус падна в река Лим и тогава умряха много дечица. Осъдиха шофьора. Винаги съдят шофьора. Сега ще стане същото. Защото трябва да има такъв виновен, който на всички да им е изгодно да бъде виновен. Човек беден, на средна възраст, човек, дето с това си е изкарвал хляба цял живот – да седи зад волана на вмисрисан автобус от 1965 година, с лице на средностатистически Българин – идеалният виновен. Сигурна съм, че успях да те заблудя с горното си твърдение за повторяемостта на историята. Чаках да видя дали ще опонираш. Ти мълчиш. Не помниш? Не виждаш връзка? И тук ще бъда твоят верен спомен. Един човек, пак от твоите нехранимайковци, не роден син, но осиновен, уби едно момче край Ропотамо и превърна едно красиво създание от женски пол в безкрайно жалка картинка. Този твой храненик блъсна с джипа си тези млади хора, беше пил, разбира се, а най-забавното в тази ситуация е, че този, същият, отзад на Хамъра си имаше лепенка „Не карам пил”, защото беше едно от лицата на тази кампания. Всичко щеше да е изключително, по американски, смешно, ако беше поредната бозава холивудска комедия, и, разбира се, нямаше загинали хора. Но има. Има и друг случай, в който две деца от Враца умряха, защото синът на не-знам-си-кой и, същевременно, зет на шефа-на-не-знам-какво-в-полицията, ги прегазва като кучета в зелените площи до пътя – пиян като мърша, заспал зад волана. Държа да ти припомня, че главата на момичето беше намерана отделно от тялото. Дете на 18 години. Момчето умря по-късно в болница. Също на 18. Какво е различното с горните случаи с жертви над десет глави? Наглед, съвсем очевидни неща. Брой на жертвите? Не. Не е това. В случаите с малкото жертви „шофьорчетата” са млади. Единият - лицеприятен руснак, световен шампион по фигурно пързаляне, лицемерен тип, участваш в кампания, която той самият не разбира; другият – безотговорен младеж, изпълнен с непукизъм относно реномето на баща си, на тъста си и на всичките си роднини, всъщност. (Защото, ако руснакът няма да бъде засичан всеки ден край Ропотамо, то във Враца врачаните често се срещат...) Тези двама не бяха осъдени. И преди да ми писнеш насреща: „Как така? Имаха присъди и те...”, ще те прекъсна, за да повторя: „ТЕЗИ ДВАМАТА НЕ БЯХА ОСЪДЕНИ!”. Съжалявам за всички останали случаи, които няма да спомена, но те, Българийо, са много... А вечерта наближава и аз искам да приключа писмото си. В теб няма закони. Хората, които те управляват, не са политици, а са шайка престъпници. Не шайка като в „Майстора и Маргарита”, една книга, която не е любимата книга на Българите, защото тяхната е „Под игото” (да се неначудиш „ЗАЩО???”... Все пак книгата свършва с побиването на кол главите на всеки, решил да дръзне да бъде свободен...). Истински престъпници отговарят за теб сега, когато ти имаш толкова голяма нужда от честни хора. Но честни почти не останаха. Престъпниците ги пратиха по света да търсят правда и спокойствие за себе си, места, на които е възможно да ги намерят. Защото в теб, Българийо, просто ги няма. В теб, Българийо, смъртни врагове се съюзиха, за да те управляват... За да могат да могат по братски да делят броя на мръсните си сделки. И баба ми и дядо ми, заклетите комунисти, от раз забравиха как псуваха Доган преди. Псуваха го на „мръсен турчин”. Огромна грешка, понеже турците са свестни хора. И те, моите, знаят това... За мен Доган е просто най-големият мафиот и измекяр по тези земи, за теб, Българийо, трябва да е същият. Нямаш нормални управляващи, нямаш закони, които да се спазват. Имаш инвалиди, които не могат да излязат на улиците. Имаш болни от рак, с чиито лекарства се въртят далавери. Българските родители сами намират край градовете убитите си деца. Убийците са на свобода. Застрояваш безразборно природата си. Купуваш шофьорски книжки. Ако вземаш мерки за нещо, то задължително е след голяма трагедия. Имаш отвличания. Безброй кражби. Насилие. Даваш имунитет на най-долните мишки. Нямаш полиция. Нямаш позиция. Нямаш отговорност. Докога мислиш да я караш така??? Превърнаха те в курва, която роди много уроди. Не ти ли тежи? Няма ли, както в природата, просто да ги убиеш, за да останат само здравите ти деца? Помниш ли този човек? Васил беше името му. За него бяха казали: „И твой един син, Българийо...”. Искам да знам, да съм сигурна, че той не знае, какво се случва с теб... Защото човек не може да умре два пъти. А той ще иска да умре. Отново. Защото ти... Ти не си НЕГОВАТА България. Един син ли имаш, о, майко моя, родино мила?... И ако кръвта вода не става, и ако ти си напълнила неговите вени с кръв, такава, с каквато и нашите, то какво е станало с нея? Помисли си, Българийо. Добре помисли. Трябва ли да останеш без пари, „старите хора” да отказват регистрации на новите партии (просто защото това в тази „демокрация” е възможно, а не защото е законово обосновано!), шофьори с купени книжки да премазват децата ти по автобусни спирки или на опашки за сладолед, млади рецидивисти да убиват студентите ти пред незаконни дискотеки, да изнасилят жените ти, да погубят мъжете ти, за да въстанеш? Помисли и върху това, че в писмото си на нито едно място, въпреки безкрайната си обич и уважение, аз не те нарекох „Държава”. Защото ти НЕ СИ държава. Ако искаш да бъдеш, то на теб ти предстои да извървиш един много дълъг път. Предлагам ти да тръгнеш сега... Твоя Я.



Гласувай:
2
0



Предишен постинг

1. ianchefff - ?
30.05.2009 21:53
къде се загуби, по дяволите???
цитирай
2. silencemurmur - аз не те нарекох „Държава”.
31.05.2009 16:46
Погледни си паспорта без да го отваряш. Това е държавен документ, който ти отваря всички врати по света.

Държавата се прави от граждани. Ама като всички сме хленчовци с паспорти....

Silence
цитирай
3. ianiv - ianchefff, привет,
01.06.2009 11:23
по дяволите!! :))

2, Silence!
Аз нямам паспорт. Какво означава това?

(мога да се опитам да си отворя личната карта)
цитирай
4. анонимен - wwwwww
02.06.2009 19:29
Ne se s1rdq,4e kritikuva liberalnata maika,no kato jiveem v takava ctrana(ne kritikubm,az si haresvam stranata),kak da postqpim liberalnite maiki -kak da osigorqt po normalen jivot na svoite deca....
цитирай
5. galinabg - Нямам думи....
27.08.2009 21:51
Позволих си да го публикувам през Фейсбук-профила ми!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ianiv
Категория: Изкуство
Прочетен: 484829
Постинги: 5
Коментари: 343
Гласове: 1809
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930