Септември. Самото начало. Почти август. Онова време на деня, в което оранжевото слънце потича между листата на лозите и пада в шепите. Мястото – онова, в което от години нищо не се е случвало, където единственият млад човек, селският луд, преди лета също спря да остарява.

Сама съм. На двора пред къщата. Стоя със скръстени ръце и гледам огромната кошница. Не мога да я проумея.

Почти сама съм. Някъде наоколо, удар след удар, брат ми разкъсва следобедната тишина и чупи главите на лешниците.

Няма как да съм сама. С толкова много домати в кошницата. Приближавам и се навеждам. Постепенно започвам да се убеждавам, че другите цветове се размиват и всичко става червено. Хубаво червено, доматено… Става ми топло. Връщам се пет крачки назад и усещам как едвам се сдържам да не се затичам към кошницата. Искам да се хвърля в доматите и да направя челна стойка. А после кротко да потъна надолу, понеже знам (и само аз го знам!), че тази кошница е бездънна.

Чувам стъпки. Идва баба и ме издърпва от моя доматен свят.

-   Няма ли да почваш? – пита.

“Трябва ли да почвам?”, питам се аз. И пак стоя. Не мога да им посегна. Мога да ги мия, да ги наливам в бутилки, но не мога да ги пускам в оная адска машина и да ги слушам как крещят преди да станат на пюре. Имам верен другар. Най-верният. Той ще го направи вместо мен. Неговият свят е по-прагматичен от моя, за него доматите са просто суровина. Викам лешникотрошача и го моля да се превърне в доматомелач. Съгласен е. С безразличие той ги пуска един след друг, един след друг…

С ужас забелязвам, че в кошницата се появява дъно!!!...

...в един момент бях ти и милеех за доматите, в другия станах брат ти и нехаех за тях. Напомни ми за това време от годината. Стана ми топло. Уф, приядоха ми се домати със сирене.

Харесва ми...

на градински домат:)

И аз обичам домати със сирене смачкани и поляти с зехтин. Може и малко магданос, и копър. Става кеф и половина!

и на мен ми хареса :)

а как обичм домати ....

Ян, септември, когато е почти август, има точно онзи дълбок, като бездънната ти кошница, вкус на домати..Има мирис на недоизпечено слънце, на една оредяла пейка в двора...Благодаря ти, че винаги ме връщаш в моя свят, в моя собствнен уют на доматите, двора, сестра ми...Хм..сега се сещам за Г. Господинов - "Майка ми вари в буркани слънцето зад блока":)))

eho!!