Неделя вечер е. В неделя вечер винаги вали – тихо, кротко и смазващо. В неделя у дома е уютно, но винаги чакаме понеделник с трепет. Неделя мирише на изгладени ризи и на носталгия. Неделният химн е песен на Депеш Мод, някоя от бавните. Дори за тези, които никога не са чували за тях.

            От години неделята мирише на ютии. Още от времето, когато са били пълнени с въглени. Жените винаги са искали любимите им мъже да изглеждат спретнати, а нещата - изгладени. И винаги са мразели да гладят.

            В неделя няма мачове от световното. Единственият мач в неделя е финалът. Там се срещат един много добър отбор с един малко по-добър от него. Финалистите не почиват в неделя. Всички други може. Защото за да станеш най-добрият, трябва да по-страдаш малко. И трябва да страдаш добре.

            В неделя телефонните разговори са няколко пъти по-евтини. В неделя можеш да набереш спасителния номер и да се свържеш без да изчакваш, слушайки Лунната соната. От другата страна един дълбок и нежен глас изпява: „Вдигни слушалката и ще те направя вярващ”. После някакъв механичен, досаден женски гласец те сепва: „Цената на последният проведен разговор е нула лева и нула стотинки”. Затваряш, сядаш на дивана и отдъхваш. Значи все пак имало безплатен обяд. И изведнъж усещаш, че детската ти вяра в малките вълшебства се е завърнала. Имало чудеса все пак… В неделя.

            В неделя можем да мислим за своите мъртви, да ходим на гробища, да бъдем цялостни и истински. В неделята е нашето толкова искано бягство от ужасно многото досадни живи, които ни се пречкат и врат, които ни задължават да ги слушаме, че даже и да ги чуваме, цели шест дни един след друг, всяка божия седмица. (Даже знам за едно малко градче, където дори погребалните бюра не работят в неделя, моят приятел Габриел го бил виждал с очите си)

            В неделя можем да обичаме и да се обичаме по най-правилният от всички начини. И можем да бъдем истински тъжни, и можем да си позволим да сме адски уморени. Можем да бъдем самотни в най-чист вид. Можем да седнем пред компютрите и да напишем отдавна замисляно нещо. За неделята например. Или каквото и да е. Просто за да се уверим, че още можем да родим нещо.  В неделя аз родих сина си.

            А за понеделник... Животът почва в понеделник. Каква истинска драма за любителите на този спорт, уважаеми зрители! Знаем.

           

Допада ми!
Поздрав!

mnogo ti blagodarq ot svoq strana, sekira!:) ima6 mnogo qk nick:))) vsy6tnost, tykmo prohojdam... v blogovete, ne v pisaneto (kazvam go v slu4ai, 4e ne si li4i:)))
Pozdrav!

...окачете ми три шантави мачти. Тази вечер ще бъда презокеанския кораб в квартала. Ще бъда бездомното, заслепено от автомобилните фарове куче, което момчетата ще замерят с камъни, а тарикатите ще залъгват с парче колбас. Неделя безкрай...
Весо и Митака

хубаво